Затвори рекламата

Когато Apple обяви своя собствена платформа за видео разговори FaceTime при представянето на iPhone 4, със сигурност не бях единственият, който беше скептичен. Видео чатът е достъпен само чрез WiFi връзка и досега може да се извършва само на най-новите iPhone и iPod touch. Apple го нарича крайъгълен камък във видео разговорите, но не е ли по-скоро „крайъгълен камък“? Ето малко мисъл по темата за видеоразговорите — не само на iPhone.

Наивен FaceTime

Въвеждането на алтернатива на която и да е утвърдена услуга често е залог на лотария и в много случаи завършва с провал. Със своя FaceTime Apple се опитва да създаде хибрид между класически видео разговори и видео чат. В първия случай става дума за минимално използвана услуга. Почти всеки нов мобилен телефон има предна камера и честно казано, колко от вас някога са я използвали, за да направят видео разговор? Вторият случай има повече смисъл. Безплатен видеоклип със сигурност ще привлече повече хора, отколкото ако трябва да плащат допълнително за него, но има две основни ограничения:

  • 1) Wi-Fi
  • 2) Платформа.

Ако искаме да използваме FaceTime, не можем без WiFi връзка. По време на разговора и двете страни трябва да са свързани към безжичната мрежа, в противен случай разговорът не може да бъде осъществен. Но това е почти утопия в наши дни. Американците, които имат WiFi горещи точки на всеки ъгъл в големите градове, може и да не са ограничени от това ограничение, но то оставя на нас, жителите на не толкова свръхтехнологичния останал свят, малък шанс да се свържем с въпросния човек в точния момент, когато и двамата сме на WiFi. Тоест, освен ако и двамата не сме специални със свързан рутер.

Ако си спомните някои от рекламите на Apple за FaceTime, може да си спомните кадъра на лекар, който прави ултразвук на бъдеща майка, а другата страна, приятел по телефона, има възможността да види бъдещото си потомство на монитора. Сега си спомнете последния път, когато сте се свързали с WiFi в кабинета на вашия лекар. не помниш ли Опитайте "никога". И както знаем – няма WiFi, няма FaceTime. Втората точка практически напълно изключва използването на FaceTime. Видео разговорите могат да се извършват само между устройства iPhone 4 – iPod touch 4G – Mac – iPad 2 (поне тази възможност се предполага). Сега изчислете колко от вашите приятели/познати/роднини притежават едно от тези устройства и с кого бихте искали да проведете видео разговор. Не са ли много от тях? И честно казано, изненадан ли си?

Доминиращ Skype

От другата страна на барикадата е услуга, използвана от милиони хора по света всеки ден. По време на своето съществуване Skype се превърна в своеобразен синоним и стандарт за видео чат. Благодарение на динамичния списък с контакти можете веднага да видите на кого можете да се обадите, така че не е нужно да се притеснявате дали въпросният човек наистина е свързан към безжичната мрежа. Друго голямо предимство е, че Skype е междуплатформен. Можете да го намерите и на трите операционни системи (Windows/Mac/Linux) и бавно на всяка мобилна платформа за смартфони.

Не беше много отдавна, когато Skype направи видео разговори достъпни за потребителите на iPhone на iPhone 4, използвайки предната (и като разширение, задната) камера на телефона на Apple. Това може да е забило последния пирон в ковчега на FaceTime. Дава избор на потребителите – да използват доказана услуга, която ползваме аз и моите приятели, или да се впуснем в непознатите води на псевдо-видео разговорите по протокол, който практически никой не използва? Какъв ще бъде вашият избор? FaceTime няма какво да предложи допълнително срещу Skype, докато Skype предлага всичко, което FaceTime прави, и много повече.

Освен това социологията записва и решението Skype. Хората, които използват видео чат под някаква форма, го отделят от телефонните разговори. Разговорите по телефона се превърнаха в нормална рутина за нас, нещо, което правим с устройството, прикрепено към ухото ни, като същевременно можем да правим много други неща – да ходим, да гладим, да шофираме (но Jablíčkář не носи отговорност за загубата на шофиращи точки). От друга страна, видео чатът е един вид символ на мира. Нещото, което сядаме вкъщи, лягаме и знаем, че няма да стигнем метрото за минута. Идеята да вървим по улицата с протегната ръка, държаща телефон, така че отсрещната страна да вижда поне лицето ни, е доста комична и ще е от полза само за дребните улични крадци. Точно поради тази причина е малко вероятно видеообажданията скоро да станат често срещан метод за мобилна комуникация. Като последен аргумент ще посоча, че видео през Skype може да се предава и през мобилна 3G мрежа.

Остава само да се произнесе последния ортел и да се коронясва победителят. Можем ли обаче да говорим за победител, когато на практика не е имало битка? Интернет и светът на технологиите са пълни с амбициозни проекти, някои от които успяват, а много не. Да си припомним, например, един по-стар проект от Apple - OpenDoc или от Google – Вълна a Бръмча. Последният трябваше да бъде например алтернатива на установената мрежа Twitter. И какъв Бъз беше той. Ето защо се опасявам, че рано или късно FaceTime ще се озове в дигиталната бездна на историята, последвана от поредния социален експеримент на Apple, т.нар. Пробване.

.