Преди няколко седмици Apple разшири гамата си iPad до настоящите 5 модела. По този начин тези, които се интересуват от таблет от Apple, имат сравнително богат избор по отношение на функции и ценови диапазон. Два от най-новите модели попаднаха в нашата редакция, като в днешното ревю ще разгледаме по-малкия от тях.
Много потребители възразяват, че текущата гама от iPad е хаотична или ненужно изчерпателна и потенциалните клиенти може да имат проблем с избора на подходящ модел. След повече от седмица тестване на двете най-нови иновации, аз лично съм наясно с това. Ако не искате (или просто не се нуждаете) от iPad Pro, купете си такъв IPAD мини. В момента, според мен, iPad е това, което има най-голям смисъл. В следващите редове ще се опитам да обясня позицията си.
На пръв поглед новият iPad mini със сигурност не заслужава прозвището „нов“. Ако го сравним с последното поколение, което пристигна преди четири години, не се е променило много. Това може да е един от най-големите негативи на новия продукт – дизайнът днес може да се определи като класически, може би дори малко остарял. Най-важното обаче се крие вътре, а именно хардуерът прави старото мини топ устройство.
Производителност и дисплей
Най-фундаменталната иновация е процесорът A12 Bionic, който Apple представи за първи път в миналогодишните iPhone. Той има излишна мощност и ако го сравним с чипа A8, който е в последното mini от 2015 г., разликата е наистина огромна. При еднонишкови задачи A12 е повече от три пъти по-мощен, при многонишкови до почти четири пъти. По отношение на изчислителната мощност сравнението е почти безсмислено и можете да го видите на новото mini. Всичко е бързо, независимо дали е нормално движение в системата, рисуване с Apple Pencil или игра на игри. Всичко върви абсолютно гладко, без задръствания и падане на fps.
Дисплеят също претърпя известни промени, въпреки че може да не е ясно на пръв поглед спецификациите. Първият голям плюс е, че панелът е ламиниран с тъч слой. Предишното mini поколение също го имаше, но най-евтиният сегашен iPad (9,7″, 2018) няма ламиниран дисплей, което също е един от най-големите болежки на това устройство. Дисплеят на новото mini е със същата резолюция като предишния (2048 x 1546), същите размери (7,9″) и, логично, същата финост (326 ppi). Той обаче има много по-висока максимална яркост (500 нита), поддържа широка цветова гама P3 и технология True Tone. Деликатността на дисплея се разпознава от пръв поглед, от първоначалната настройка. В основния изглед потребителският интерфейс е малко по-малък, отколкото при по-големия Air, но мащабирането на потребителския интерфейс може да се регулира в настройките. Дисплеят на новото мини трудно може да бъде упрекнат.
Apple Молив
Поддръжката на Apple Pencil е свързана с дисплея, което според мен е едновременно положителна и донякъде отрицателна черта. Положително е, че дори този малък iPad изобщо поддържа Apple Pencil. По този начин можете да използвате пълноценно всички възможности, предлагани от рисуване или писане на бележки с "молива" на Apple.
Тук обаче се появяват и определени негативи. Всяка работа с Apple Pencil няма да бъде толкова удобна на малкия екран, колкото на по-големия екран на Air. Дисплеят на новото mini е с честота на опресняване "само" 60 Hz и обратната връзка при писане/рисуване не е толкова добра, колкото при по-скъпите Pro модели. Някои може да го сметнат за досадно, но ако не сте свикнали с технологията ProMotion, наистина няма да ви липсва (защото не знаете какво пропускате).
Друг незначителен негатив е свързан повече с първото поколение Apple Pencil като такъв. Дизайнът понякога е вбесяващ, тъй като Apple Pencil обича да се търкаля навсякъде. Магнитната капачка, която крие конектора Lightning за зареждане, се губи много лесно, а като говорим за свързаност, зареждането на Apple Pencil чрез включването му в iPad също е малко жалко. Това обаче са известни проблеми с първото поколение Apple Pencil, за които потребителите трябва да знаят.
Останалата част от устройството е повече или по-малко това, което бихте очаквали от Apple. Touch ID работи надеждно, както и камерите, въпреки че не са шампиони в своята категория. 7 MPx камерата Face Time е повече от достатъчна за това, за което е предназначена. Основната камера с 8 MPx не е нищо друго освен чудо, но никой не купува iPad, за да прави снимки на сложни композиции. Това е достатъчно за ваканционни снимки. Камерата е достатъчна както за сканиране на документи, така и за спешни снимки и видеозапис за добавена реалност. Трябва обаче да се примирите само с 1080/30.
Говорителите са по-слаби от тези на Pro моделите и са само два. Въпреки това, максималната сила на звука е прилична и може лесно да заглуши кола, движеща се с магистрални скорости. Животът на батерията е много добър, минито издържа цял ден без проблем дори и при чести игри, при по-малко натоварване може да изкарате почти два дни.
в заключение
Голямо предимство на новото мини е неговият размер. Малкият iPad е наистина компактен и това е едно от най-големите му предимства. Побира се удобно почти навсякъде, било то раница, дамска чанта или дори джоб на джебчии. Поради размерите си, той не е толкова тромав за използване като по-големите модели, а компактността му ще ви накара да го носите по-охотно със себе си, което означава и по-често използване.
И това е лекотата на използване при почти всякакви условия, което прави новия iPad mini, според мен, идеалният таблет. Не е толкова малък, че да няма смисъл да се използва предвид днешните размери на смартфона, но също така не е толкова голям, че вече да е тромав. Лично аз използвам iPad с класически размери от почти пет години (от 4-то поколение, през Airy и миналогодишния 9,7″ iPad). Техният размер е голям в някои случаи, не толкова в други. След една седмица работа с новото mini, се убедих, че по-малкият размер (в моя случай) е повече положителен, отколкото отрицателен. По-често оценявах компактния размер, отколкото ми липсваха няколко допълнителни инча екран.
В комбинация с горното смятам, че ако потребителят не се нуждае от екстремна производителност и някои специфични (разширени) функции, iPad mini е най-добрият от другите предлагани варианти. Доплащането от две хиляди и половина крони в сравнение с най-евтиния 9,7″ iPad си заслужава само от гледна точка на самия дисплей, да не говорим за предлаганата производителност и размери. По-големият Air е основно три хиляди долара и в допълнение към поддръжката на Smart Keyboard предлага и "само" 2,6" диагонал (с по-ниска финост на дисплея). Заслужава ли си? Не за мен, поради което ще ми бъде много трудно да върна новия iPad mini.
Никога не бих купил устройство, което изглежда по същия начин като устройство, пуснато преди четири години. Не ме интересува какво има вътре. Аз съм на мнение, че ако нещо е ново, трябва да изглежда ново и отвън. И да не го бъркате с 4-годишен iPad на пръв поглед. И това важи за всички марки.
Знаете, че дори колелото вече има перлата и не е необходимо да променяте формата ;-)
В прегледа бих очаквал представянето да бъде публикувано в antutu и сравнено с други устройства...
Притежавах първо поколение iPad mini, имам мили спомени от него. По това време не можех да си представя да работя върху iPad 2. Беше твърде голям. Но това беше преди 6 години и мисля, че новият iPad mini за съжаление е нещо от миналото. Ако го пуснаха в различен дизайн, например в яке без рамки, щеше да е различно!