Затвори рекламата

Почти веднага след това премиера на новия MacBook Air започнаха спекулации относно конкретното хардуерно оборудване, което представителите на Apple не уточниха на сцената - по-конкретно не стана ясно какъв процесор има в новия Air и следователно каква производителност можем да очакваме от него. Прахът се улегна малко през последните няколко дни и сега е време да хвърлим нов поглед върху процесорите в MacBook Air и да обясним всичко още веднъж, така че всеки, който се интересува от този нов продукт, да може да разбере и да вземе информирано решение дали да купи то или не.

Преди да преминем към същината на въпроса, е необходимо да разгледаме както историята, така и продуктовото предлагане на Intel, за да има смисъл текстът по-долу. Intel разделя своите процесори на няколко класа според консумацията на енергия. За съжаление, обозначението на тези класове често се променя и затова е по-лесно да се ориентирате по стойността на TDP. Най-високите в този сегмент са пълноценните настолни процесори с TDP 65W/90W (понякога дори повече). По-долу са по-икономичните процесори с TDP от 28W до 35W, които се намират в мощни преносими компютри с качествено охлаждане или производителите ги инсталират в настолни системи, където такава производителност не е необходима. По-долу са представени процесори, които в момента са обозначени като U-серия, които имат TDP от 15 W. Те могат да се видят в повечето обикновени лаптопи, с изключение на тези, където има наистина малко място и не е възможно да се инсталира каквато и да е активна охладителна система в шаси. За тези случаи има процесори от серията Y (преди Intel Atom), които предлагат TDP от 3,5 до 7 W и обикновено не се нуждаят от активно охлаждане.

Стойността на TDP не показва производителност, а консумацията на енергия от процесора и количеството топлина, което процесорът отделя при определени работни честоти. Следователно това е един вид ръководство за производителите на компютри, които могат да добият представа дали избраният процесор е подходящ за тази конкретна система (по отношение на ефективността на охлаждане). По този начин не можем да приравним TDP и производителността, въпреки че едното може да показва стойността на другото. В общото ниво на TDP се отразяват още няколко неща, като максималните работни честоти, активността на интегрираното графично ядро ​​и др.

Най-накрая имаме теорията зад гърба си и можем да погледнем на практика. Няколко часа след основната бележка се оказа, че новият MacBook Air ще има процесор i5-8210Y. Тоест двуядрен с функция HyperThreading (4 виртуални ядра) с работни честоти от 1,6 GHz до 3,6 GHz (Turbo Boost). Според основното описание процесорът изглежда много подобен на процесора в 12″ MacBook, който също е 2 (4) ядрен, само с малко по-ниски честоти (процесорът в 12″ MacBook също е един и същ за всички процесорни конфигурации, това е същият чип, който се различава само с агресивно време). Нещо повече, процесорът от новия Air също на хартия е много подобен на основния чип от най-евтиния вариант на MacBook Pro без Touch Bar. Тук е i5-7360U, т.е. отново 2 (4) ядра с честоти 2,3 GHz (3,6 GHz Turbo) и по-мощен iGPU Intel Iris Plus 640.

На хартия гореспоменатите процесори са много сходни, но разликата е в практическото им приложение, което е пряко свързано с производителността. Процесорът в 12″ MacBook принадлежи към групата на най-икономичните процесори (Y-Series) и има TDP от само 4,5 W, с факта, че тази стойност е променлива с текущата настройка на честотата на чипа. Когато процесорът работи на честота 600 MHz, TDP е 3,5 W, когато работи на честота 1,1-1,2 GHz, TDP е 4,5 W, а когато работи на честота 1,6 GHz, TDP е 7W.

В този момент следващата стъпка е охлаждането, което със своята ефективност позволява процесорът да бъде овърклокнат до по-високи работни честоти за по-дълго време, тоест да има по-висока производителност. В случая на 12″ MacBook капацитетът на охлаждане е най-голямата пречка за по-висока производителност, тъй като липсата на какъвто и да е вентилатор силно ограничава количеството топлина, което шасито може да абсорбира. Дори ако инсталираният процесор има декларирана Turbo Boost стойност до 3,2 GHz (в най-високата конфигурация), процесорът ще достигне това ниво само минимално, тъй като температурата му няма да го позволи. Именно поради тази причина се споменава честото „дроселиране“, когато при натоварване процесорът в 12" MacBook се нагрява твърде много, трябва да бъде понижен, като по този начин се намалява производителността му.

Преминавайки към MacBook Pro без Touch Bar, ситуацията е различна. Въпреки че процесорите от MacBook Pro без TB и този от 12″ MacBook са много сходни (архитектурата на чипа е почти идентична, различават се само по наличието на по-мощен iGPU и други дребни неща), решението в MacBook Pro е много по-мощен. И за това е виновно охлаждането, което в случая е в пъти по-ефективно. Това е така наречената система за активно охлаждане, която използва два вентилатора и топлинна тръба за пренос на топлина от процесора към външната страна на шасито. Благодарение на това е възможно да настроите процесора на по-високи честоти, да го оборудвате с по-мощен графичен блок и т.н. По същество обаче това все още са почти идентични процесори.

Това ни отвежда до сърцевината на въпроса, който е процесорът в новия MacBook Air. Много потребители бяха разочаровани, че Apple реши да оборудва новия Air с процесор от семейството Y (т.е. с TDP от 7 W), когато предишният модел съдържаше "пълен" процесор с TDP от 15 W. Въпреки това, опасенията относно липсата на ефективност може да не са неуместни. MacBook Air – подобно на Pro – има активно охлаждане с един вентилатор. Така процесорът ще може да използва по-високи работни честоти, тъй като ще има постоянно отвеждане на топлината. В момента навлизаме в малко неизследвана област, тъй като на пазара все още не се е появил лаптоп с процесор от Y-серията, който да има активно охлаждане. Така че нямаме информация как се държи процесорът при тези условия.

Apple очевидно разполагат със споменатата информация и са заложили на това решение при проектирането на новия Air. Инженерите на Apple решиха, че е по-добре да оборудват новия Air с потенциално по-слаб процесор, който обаче няма да бъде ограничен от охлаждане и по този начин да може да работи по-равномерно на максимални честоти, отколкото да го оборудват с пресечен (с по-ниска честота). ) 15 W CPU, чиято производителност в крайна сметка може да не е много по-висока, докато консумацията със сигурност е. Трябва да се вземе предвид какво Apple искаше да постигне в този случай - преди всичко 12 часа живот на батерията. Когато се появят първите тестове, те могат много реалистично да покажат, че процесорът в новия Air е само малко по-бавен от брат си в MacBook Pro без Touch Bar, със значително по-ниска консумация на енергия. И това вероятно е компромис, който повечето бъдещи собственици биха направили. Apple със сигурност са имали и двата процесора на свое разположение по време на разработката на новия Air и може да се очаква, че инженерите знаят какво правят. През следващите няколко дни ще видим каква е реалната разлика между 7W и 15W процесор на практика. Може би резултатите все пак ще ни изненадат, и то в добър смисъл.

MacBook Air 2018 сребрист космически сив FB
.