Затвори рекламата

Изминаха десет години, откакто британският дизайнер Имран Чаудри за първи път създаде потребителския интерфейс, който даде на милиони хора първия вкус на смартфон. Чаудри се присъединява към Apple през 1995 г. и скоро се издига до лидерска позиция в своята област. В съответната работна група той беше един от шестчленния екип, проектирал iPhone.

Разбираемо е, че много неща се промениха в света през тези десет години. Броят на потребителите на iPhone се увеличава бързо, както и възможностите и скоростта на iPhone. Но всичко има своите недостатъци - и недостатъците, които има iPhone, вече са описани на много страници. Но всъщност ние самите сме замесени в един от негативите на iPhone. Става въпрос за прекомерното му използване, времето, прекарано пред екрана. Напоследък тази тема става все по-обсъждана и самите потребители полагат усилия да намалят времето, което прекарват с iPhone. Дигиталната детоксикация се превърна в световна тенденция. Не е нужно да сме гении, за да разберем, че твърде много от всичко е вредно – дори използването на iPhone. Прекомерното използване на смартфони може да доведе до сериозни психологически проблеми в екстремни случаи.

Чаудри напусна Apple през 2017 г., след като прекара почти две десетилетия в проектиране на потребителски интерфейси не само за iPhone, но и за iPod, iPad, Apple Watch и Apple TV. Чаудри със сигурност не е бездействал след заминаването си - той решава да основе собствена компания. Въпреки голямата си натовареност, той намери време и за интервю, в което разказа не само за работата си в компанията от Купертино. Той не само говори за предизвикателствата, пред които е изправен като дизайнер в такава огромна компания, но и как Apple умишлено не е дала на потребителите достатъчно инструменти, за да контролират своите устройства.

Мисля, че повечето дизайнери, които наистина разбират своята област, могат да предвидят кои неща могат да бъдат проблематични. И когато работихме върху iPhone, знаехме, че може да има проблеми с натрапчиви известия. Когато започнахме да създаваме първите прототипи на телефона, няколко от нас имаха привилегията да ги вземат у дома с нас... Докато използвах и свикнах с телефона, приятели от цял ​​свят продължиха да ми изпращат съобщения и телефонът звънеше и светна. На мен ми хрумна, че за да си съжителства нормално телефона ни трябва нещо като домофон. Скоро предложих функцията „Не безпокойте“.

В интервюто обаче Чаудхри говори и за позицията на Apple относно възможността да има възможно най-голям контрол над iPhone.

Беше трудно да убедя другите, че разсейването ще стане проблем. Стив разбра, че... Мисля, че винаги е имало проблем с това доколко искаме да дадем на хората контрол върху техните устройства. Когато аз, заедно с шепа други хора, гласувах за повече контрол, предложеното ниво не успя да стигне чрез маркетинг. Чували сме фрази като: „не можете да направите това, защото тогава устройствата няма да са готини“. Контролът е там за вас. (…) Хората, които наистина разбират системата, могат да се възползват от нея, но хората, които не знаят как да сменят тапет или мелодия, наистина могат да пострадат.

Как беше възможността за по-интелигентен iPhone с предсказуеми известия?

Можете да инсталирате десет приложения за един следобед и да им дадете разрешение да използват вашата камера, вашето местоположение или да ви изпращат известия. Тогава изведнъж разбирате, че Facebook продава вашите данни. Или развивате нарушение на съня, защото нещото ви мига всяка вечер, но всъщност не ви пука до сутринта. Системата е достатъчно интелигентна, за да разпознае, че има приложения, на които сте разрешили да използват вашите данни и че всъщност не отговаряте на известията, които сте включили. (…) Наистина ли имате нужда от тези известия? Наистина ли искате Facebook да използва данни от вашата адресна книга?

Защо Apple най-накрая се интересуваше?

Функциите, които помагат за проследяване на използването на вашия телефон в iOS 12, са продължение на работата, която започнахме с „Не безпокойте“. Не е нищо ново. Но единствената причина, поради която Apple го представи, беше, че хората настояваха за такава функция. Нямаше друг избор, освен да му отговоря. Това е печелившо, тъй като и клиентите, и децата получават по-добър продукт. Получават ли най-добрия продукт? Не. Защото намерението не е правилно. Току-що споменатият отговор беше истинското намерение.

Според Чаудхри, възможно ли е човек да управлява своя „дигитален“ живот по същия начин, по който управлява здравето си?

Връзката ми с моето устройство е много проста. Няма да му позволя да надделее над мен. Имам същия черен тапет, който имам от първия ден на моя iPhone. Не просто се разсейвам. Имам само няколко приложения на главната си страница. Но всъщност не е това, тези неща са наистина лични. (…) Накратко, трябва да внимавате, както с всичко: колко кафе пиете, дали наистина трябва да пушите по кутия на ден и т.н. Вашето устройство е на ниво. Психичното здраве е важно.

Освен това Чаудхри заявява в интервюто, че той ясно долавя естествената прогресия от набиране, усукани кабели, натискане на бутони до жестове и накрая до глас и емоции. Той посочва, че всеки път, когато се случи нещо неестествено, с времето започват да възникват проблеми. И той смята взаимодействието на хора с машини за неестествено, поради което е на мнение, че страничните ефекти от подобно взаимодействие не могат да бъдат избегнати. „Трябва да си достатъчно умен, за да ги предвидиш и предвидиш“, заключава той.

Източник: fastcompany

.