Apple iPhone претърпяха огромни промени от първото поколение. Например, самият дисплей, производителността или може би такава камера са претърпели значителна еволюция. През последните години производителите наблегнаха повече на камерата и нейното качество, благодарение на което като цяло вървим напред с бързи темпове. Но нека оставим способностите на сегашното поколение настрана и нека погледнем в историята. Когато погледнем самата разработка, не само по отношение на спецификациите, но и на размера на самите фотомодули, се натъкваме на няколко интересни неща.
Разбира се, първият iPhone (2007), често наричан iPhone 2G, имаше 2MP задна камера с бленда f/2.8. Въпреки че днес тези стойности изглеждат доста смешни - особено като добавим факта, че този модел дори не знаеше как да записва видео - е необходимо да ги възприемаме по отношение на конкретното време. Тогава iPhone донесе лека промяна, предлагайки на потребителите телефон, който най-накрая може да се грижи за повече или по-малко добре изглеждащи снимки. Разбира се, днес вече не можем да ги етикетираме по този начин. От друга страна, като погледнем самата камера или по-скоро нейните размери, става ясно, че не можем да очакваме чудеса от нея.
Но предстоящото поколение iPhone 3G не се подобри точно два пъти. Стойностите останаха почти същите и все още нямахме възможност за запис на видеоклипове. Липсваше и светкавица. Леко подобрение дойде едва с появата на iPhone 3GS (2009). Той е подобрен по отношение на мегапикселите и е получил сензор с резолюция 3 Mpx. Най-важната промяна обаче беше поддръжката за запис на видеоклипове. Въпреки че светкавицата все още липсваше, телефонът на Apple най-накрая можеше да се използва за заснемане на VGA снимки (640 x 480 пиксела при 30 кадъра в секунда). Разбира се, за тези пионери в света на смартфоните размерите на фотомодулите все още не са се променили.
Първата истинска промяна дойде едва през 2010 г. с пристигането на iPhone 4, което се отрази и в размера на самия сензор. Този модел предлага на потребителите 5MP задна камера с f/2.8 бленда. Така че промяната е видима на пръв поглед. Още едно подобрение дойде дори с iPhone 4S (2011). Въпреки че размерът на задната камера остана същият, получихме 8MP камера с апертура f/2.4. След това дойде iPhone 5 (2012) с 8MP камера с апертура f/2.4, докато iPhone 5S (2013) бавно правеше същото. Има само по-добра бленда – f/2.2.
Веднага след като iPhone 6 и 6 Plus взеха думата, видяхме друга еволюция. Въпреки че размерът на фотомодула не се е увеличил значително, ние сме напреднали по отношение на качеството. И двата модела предлагат 8MP камера с бленда f/2.2. Основна промяна за камерите на iPhone обаче дойде през 2015 г., когато Apple представи iPhone 6S и 6S Plus. За тези модели гигантът за първи път използва сензор с резолюция 12 Mpx, който се използва и до днес. Камерите все още имаха бленда f/2.2 и по отношение на получените снимки те успяха да се погрижат за същите големи изображения като предишното поколение.
Срещнахме и практически идентична камера в случая на iPhone 7/7 Plus и 8/8 Plus. Просто се подобриха с по-добра бленда f/1.8. Във всеки случай, поне моделите с обозначение Plus претърпяха значителни промени. Apple не просто заложи на традиционния широкоъгълен обектив, но го допълни с телеобектив. В същото време може да се каже, че тази промяна започна окончателната еволюция на камерите на телефоните на Apple и им помогна да достигнат сегашната си форма.
Последва 2017 година и напълно революционният iPhone X, който буквално дефинира облика на днешните смартфони – отърва се от рамките около дисплея, „изхвърли“ хоум бутона и премина към управление с жестове. Камерата също претърпя интересна промяна. Въпреки че все още беше 12 Mpx основен сензор с апертура f/1.8, сега целият фотомодул беше сгънат вертикално (на предишните iPhones Plus модулът беше поставен хоризонтално). Както и да е, след пристигането на гореспоменатия "X", качеството на снимките се промени невероятно и достигна точка, която можеше да ни изглежда нереална само преди няколко години. Следващият модел iPhone XS/XS Max използва същия 12 Mpx сензор, но този път с бленда f/2.2, което в крайна сметка е донякъде парадоксално. Колкото по-ниска е апертурата, толкова по-добри снимки може да направи камерата. Но тук Apple реши различно решение и все пак постигна по-добри резултати. Заедно с iPhone XS думата имаше и iPhone XR с 12 Mpx камера и f/1.8 бленда. От друга страна, той разчиташе на един обектив и дори не предлагаше по-ранния телеобектив.
IPhone 11, чийто фото модул нарасна значително, определи сегашната му форма. Интересна промяна дойде веднага с базовия iPhone 11, който получи ултраширокоъгълен обектив вместо телефото обектив. Във всеки случай основният сензор предлага 12 Mpx и апертура f/2.4. Същият беше и случаят с основните камери на iPhone 11 Pro и 11 Pro Max, с изключение на това, че все още имаше традиционен телеобектив наред с широкоъгълните и ултраширокоъгълните лещи. Предстоящият iPhone 12 (Pro) отново разчита на 12 Mpx камера с бленда f/1.6. iPhone 13 са в абсолютно същата ситуация – само моделите Pro предлагат бленда f/1.5.
Спецификациите нямат голямо значение
В същото време, ако погледнем самите спецификации и ги погледнем като прости цифри, можем бавно да заключим, че камерите на iPhone не са се променили много напоследък. Но такова нещо определено не е вярно. Точно обратното. Например, след iPhone X (2017) видяхме огромни промени и почти невероятно увеличение на качеството - въпреки факта, че Apple все още разчита на 12 Mpx сензор, докато лесно можем да намерим 108 Mpx камери в конкуренцията.