Затвори рекламата

Когато имате iPhone, iPad, MacBook на бюрото си и непрекъснато търсите часовника или новия Apple TV, трудно е да си представите, че можете да напуснете тази така наречена ябълкова екосистема с едно щракване на пръста си. Но си сложих щори и се опитах да заменя MacBook – моят основен работен инструмент – с Chromebook за един месец.

За някои това може да изглежда като напълно ирационално решение. Но след пет години с 13-инчов MacBook Pro, който бавно се задъхваше и ме подготвяше да го заменя с по-нов хардуер, просто се чудех дали може да има нещо различно от друг Mac в играта. Така че взех назаем за един месец 13-инчов Acer Chromebook White Touch със сензорен екран.

Основната мотивация? Създадох (не)уравнение, където от една страна компютърът струва една трета до една четвърт от цената, а от друга неудобството, което носи това значително спестяване, и чаках да видя в какъв знак ще мога да поставя край.

MacBook или скъпа пишеща машина

Когато купих гореспоменатия 2010-инчов MacBook Pro през 13 г., веднага се влюбих в OS X. След като преминах от Windows, бях впечатлен от това колко модерна, интуитивна и без поддръжка беше системата. Разбира се, бързо свикнах с перфектния тракпад, висококачествена клавиатура с подсветка и изненадващо голямо количество добър софтуер.

В никакъв случай не съм взискателен потребител, основно пиша текстове за редакцията и за училище на Mac, боравя с електронна комуникация и от време на време редактирам изображение, но все пак започнах да усещам, че по-старият хардуер вече започва да изисква промяна. Гледката да похарча около тридесет до четиридесет хиляди за „пишеща машина“ насочи вниманието ми от MacBook Air и Pro също към Chromebook.

Компютър с операционна система от Google, базирана на браузъра Chrome, (поне на хартия) отговаряше на повечето изисквания, които имам за лаптоп. Проста, гладка и неизискваща поддръжка система, имунизирана срещу обикновени вируси, дълъг живот на батерията, сравнително висококачествен тракпад. Не видях големи пречки и при софтуера, защото повечето услуги, които използвам, са достъпни и в мрежата, т.е. директно от Chrome без проблем.

Acer Chromebook White Touch е абсолютно несравним с MacBook с цена от 10 хиляди и е различна системна философия, но аз сложих моя MacBook в чекмедже за месец и се гмурнах презглава в света, наречен Chrome OS.

Моля, имайте предвид, че това не е обективна оценка или преглед на Chrome OS или Chromebook като такива. Това са напълно субективни преживявания, които придобих от живота с Chromebook за един месец след години на използване на MacBook всеки ден и които най-накрая ми помогнаха да разреша дилемата какво да правя с компютъра.

Навлизането в света на Chrome OS беше лесно. Първоначалната настройка отнема само няколко минути, след което просто влезте с вашия акаунт в Google и вашият Chromebook е готов. Но тъй като Chromebook на практика е просто портал към интернет и услугите на Google, работещи на него, това можеше да се очаква. Накратко, няма какво да се настройва.

Оставяйки MacBook, с право бях най-загрижен за тракпада, тъй като Apple често е далеч пред конкуренцията в този компонент. За щастие, Chromebook обикновено имат добър тракпад. Това беше потвърдено за мен с Acer, така че нямаше проблем с тракпада и жестовете, с които свикнах в OS X. Дисплеят също беше приятен, с резолюция от 1366 × 768, подобна на тази на MacBook Air. Не е Retina, но и това не можем да искаме в компютър за 10 хиляди.

Съществената разлика между този модел и MacBook е, че дисплеят е сензорен. Освен това Chromebook реагира перфектно на допир. Но трябва да призная, че цял месец не видях нищо на сензорния екран, което да оценя като висока добавена стойност или конкурентно предимство.

С пръст можете да превъртате страницата на дисплея, да увеличавате обекти, да маркирате текст и други подобни. Но разбира се, можете да правите всички тези дейности на тракпада, поне толкова удобно и без мазен дисплей. Защо да монтирам сензорен екран на лаптоп с класически дизайн (без подвижна клавиатура) все още е загадка за мен.

Но в крайна сметка не става въпрос толкова за хардуера. Chromebook се предлагат от редица производители и дори предлагането да е малко ограничено у нас, повечето хора лесно могат да изберат устройство с подходящия за тях хардуер. Беше по-скоро да видя дали ще мога да съществувам в средата на Chrome OS за по-дълъг период от време.

Положителното е, че системата работи приятно гладко благодарение на непретенциозния си характер и Chromebook е идеален за сърфиране в интернет. Но имам нужда от малко повече от просто уеб браузър на моя компютър, така че веднага трябваше да посетя магазина за самообслужване, наречен Chrome Web Store. Това трябваше да е отговорът на въпроса дали една базирана на браузър система може да се конкурира с пълноценна операционна система, поне по начина, по който аз се нуждая.

Когато прегледах уебсайтовете на услугите, които използвам всеки ден на iOS или OS X чрез приложения, установих, че по-голямата част от тях могат да се използват чрез интернет браузър. След това някои от услугите имат собствено приложение, което можете да инсталирате на своя Chromebook от уеб магазина на Chrome. Ключът към успеха на Chromebook трябва да бъде този магазин от добавки и разширения за браузъра Chrome.

Тези добавки могат да бъдат под формата на прости функционални икони в заглавката на Chrome, но също така могат да бъдат почти пълноценни собствени приложения с възможност да функционират дори без интернет връзка. Chromebook съхранява данните на тези приложения локално и ги синхронизира с мрежата, когато се свържете отново с интернет. Офисните приложения на Google, които са предварително инсталирани на Chromebook, работят по същия начин и могат да се използват и без интернет връзка.

Така че нямаше проблем с цял набор от дейности на Chromebook. Използвах Google Docs или доста солидния Minimalist Markdown Editor, за да пиша текстовете. Преди време свикнах да пиша във формат Markdown и сега няма да го позволя. Също така бързо инсталирах Evernote и Sunrise на моя Chromebook от уеб магазина на Chrome, което ми позволи лесен достъп до моите бележки и календари, въпреки че използвам iCloud за синхронизиране на моите календари.

Както вече писах, освен за писане, използвам MacBook и за незначително редактиране на изображения и нямаше проблем с това и на Chromebook. Редица удобни инструменти могат да бъдат изтеглени от уеб магазина на Chrome (например, можем да споменем Polarr Photo Editor 3, Pixlr Editor или Pixsta), а в Chrome OS дори има приложение по подразбиране, което позволява всички основни настройки. И тук не попаднах.

Възникват обаче трудности, ако в допълнение към календара използвате и други онлайн услуги на Apple. Chrome OS, не е изненадващо, просто не разбира iCloud. Въпреки че уеб интерфейсът на iCloud ще служи за достъп до документи, имейли, напомняния, снимки и дори контакти, подобно решение не е точно върхът на удобството и е по-скоро временна мярка. Накратко, тези услуги не могат да бъдат достъпни чрез собствени приложения, с които е трудно да се свикне, особено с електронна поща или напомняния.

Решението - така че всичко да работи със същите намерения както преди - е ясно: превключете напълно към услугите на Google, използвайте Gmail и други или потърсете приложения, които имат собствено решение за синхронизация и не работят чрез iCloud. Също така може да бъде трудно да мигрирате към Chrome, към който по принцип трябва да преминете на всички устройства, ако не искате да загубите синхронизиране на отметки или преглед на отворени страници. В този случай е необходимо да замените списъка за четене с друго приложение, което се превърна в голямо предимство на Safari с течение на времето.

Така че тук може да има някакъв проблем с Chromebook, но трябва да се признае, че това е разрешим проблем. За щастие, човек просто трябва да премине към малко по-различни услуги и може да продължи да работи с практически същия работен процес, с който е свикнал на Mac. Повече или по-малко всяка услуга на Apple има свой конкурентен мултиплатформен еквивалент. Факт е обаче, че конкуренцията не винаги предлага толкова прости и удобни решения.

Въпреки че всъщност изоставих много услуги за известно време заради Chromebook и преминах към алтернативни решения, в крайна сметка открих, че колкото и примамливо да звучи идеята за работа в рамките на един уеб браузър, родните приложения са нещо, което не мога остави в работния ми процес.

На Mac твърде много свикнах с удобството и възможността да използвам услуги като Facebook Messenger или WhatsApp в собствени приложения, да чета Twitter чрез ненадминатия Tweetbot (уеб интерфейсът не е достатъчен за „напреднал“ потребител), да получавам съобщения чрез ReadKit (Feedly също работи в мрежата, но не толкова удобно) и управлява пароли, отново в ненадминатия 1Password. Дори при Dropbox чисто уеб подходът не се оказа оптимален. Загубата на локалната папка за синхронизиране намали нейната използваемост. Връщането към мрежата често се чувстваше като стъпка назад, а не като нещо, което трябваше да бъде бъдещето.

Но приложенията може би не бяха нещото, което ми липсваше най-много в Chromebook. Едва когато напуснах MacBook, разбрах каква огромна добавена стойност на устройствата на Apple е тяхната взаимосвързаност. Свързването на iPhone, iPad и MacBook стана толкова очевидно за мен с течение на времето, че започнах да го игнорирам.

Фактът, че мога да отговоря на обаждане или да изпратя SMS на Mac, приех светкавично и никога не съм си представял колко трудно ще бъде да се сбогувам с него. Функцията Handoff също е перфектна, което също ви прави по-бедни. И има много такива малки неща. Накратко, екосистемата на Apple е нещо, с което потребителят бързо свиква и след известно време вече не осъзнава колко е специална.

Следователно чувствата ми за Chromebook след един месец употреба са смесени. За мен, дългогодишен потребител на устройства на Apple, просто имаше твърде много клопки по време на употреба, които ме разубедиха да купя Chromebook. Не че не мога да направя нещо важно за мен на Chromebook. Използването на компютър с Chrome OS обаче далеч не беше толкова удобно за мен, колкото работата с MacBook.

В крайна сметка поставям недвусмислен знак в уравнението, споменато по-горе. Удобството е повече от спестени пари. Особено ако това е удобството на основния ви работен инструмент. След като се сбогувах с Chromebook, дори не извадих стария MacBook от чекмеджето и отидох направо да си купя нов MacBook Air.

Въпреки това изживяването с Chromebook беше много ценно за мен. Не намери място в моята екосистема и работен процес, но докато го използвах, можех да се сетя за много области, за които Chrome OS и лаптопите са създадени. Chromebook имат бъдеще на пазара, ако намерят правилната позиция.

Като евтин портал към света на Интернет, който често не обижда с външния си вид, Chromebook може да работи добре в развиващите се пазари или в образованието. Поради своята простота, необходимост от поддръжка и особено минимални разходи за придобиване, Chrome OS може да изглежда много по-подходящ вариант от Windows. Това важи и за възрастните хора, които често не се нуждаят от нищо друго освен браузър. Когато в допълнение могат да решават други възможни дейности в рамките на едно приложение, за тях може да бъде много по-лесно да овладеят компютъра.

.