Класна стая в началното училище, в която печатните учебници вече нямат място, а всеки ученик има таблет или компютър пред себе си с всички интерактивни материали, които биха могли да му бъдат интересни. Това е визия, за която се говори много, училищата и учениците биха я приветствали, тя бавно се превръща в реалност в чужбина, но все още не е приложена в чешката образователна система. Защо?
Този въпрос беше зададен от проекта Flexibook 1:1 на издателската компания Fraus. Компанията, която една от първите реши (с различна степен на успех и качество) да издаде учебници в интерактивна форма, тества въвеждането на таблети в 16 училища в продължение на една година с помощта на търговски и държавни партньори.
В проекта участваха общо 528 ученици и 65 учители от втори клас на основните училища и многогодишните гимназии. Вместо класически учебници, учениците получиха iPad с учебници, допълнени с анимации, графики, видео, звук и връзки към допълнителни уебсайтове. Математика, чешки и история се преподаваха с помощта на таблети.
И както съпътстващото изследване на Националния институт по образование установи, iPad наистина може да помогне в преподаването. В пилотната програма той успя да развълнува учениците дори за предмет с толкова лоша репутация като чешкия. Преди да използват таблетите, учениците са му поставили оценка 2,4. След края на проекта му дадоха значително по-добра оценка от 1,5. В същото време учителите също са фенове на модерните технологии, цели 75% от участниците вече не искат да се връщат към печатните учебници и биха ги препоръчали на колегите си.
Изглежда, че волята е на страната на учениците и учителите, директорите на училищата успяха да финансират проекта по собствена инициатива и проучването показа положителни резултати. Та какъв е проблема? Според издателя Jiří Fraus дори самите училища са в объркване около въвеждането на модерни технологии в образованието. Липсва концепция за финансиране на проекти, обучение на учители и техническа подготовка.
В момента например не е ясно дали държавата, основателят, училището или родителите трябва да плащат новите учебни помагала. "Парите ги взехме от европейските фондове, останалите ги плати нашият учредител, т.е. градът", каза директорът на едно от участващите училища. След това финансирането трябва да бъде внимателно организирано индивидуално и по този начин училищата са де факто наказани за усилията си да бъдат иновативни.
В извънградските училища дори такова на пръв поглед очевидно нещо като въвеждането на интернет в класните стаи често може да бъде проблем. След като бяхме разочаровани от мърлявия интернет за училищата, няма какво да се чудим. Публична тайна е, че проектът INDOŠ всъщност беше просто тунел на местна IT компания, който донесе много проблеми вместо очакваните ползи и почти не се използва. След този експеримент някои училища сами организираха въвеждането на интернет, докато други напълно се възмутиха от модерните технологии.
Следователно ще бъде предимно политически въпрос дали през следващите години ще бъде възможно да се създаде цялостна система, която да позволи на училищата (или с течение на времето да задължи) простото и смислено използване на таблети и компютри в преподаването. Освен изясняването на финансирането трябва да се изясни и процедурата по одобрение на електронните учебници, важен ще е и напливът на учители. „Трябва да се работи повече с него още в педагогическите факултети“, каза Петр Банерт, директор на отдела за образование в Министерството на образованието. В същото време обаче той добавя, че не би очаквал изпълнение до около 2019 г. Или дори 2023 г.
Малко странно е, че в някои чуждестранни училища мина много по-бързо и програмите 1-в-1 вече работят нормално. И не само в страни като САЩ или Дания, но и в южноамериканския Уругвай например. За съжаление в страната политическите приоритети не са в образованието.
Всички си го представяте като война на Hurvínek. Просто замяната на учебниците с таблети няма генерален смисъл. Концепцията за така нареченото интелигентно обучение в пълния му вид е много по-сложна и скъпа. Не става въпрос само за закупуване на таблети и качване на учебници в тях в интерактивна форма. По-специално, учителят трябва да има таблет/преносим компютър с някакво учителско приложение, чрез което е възможно да се управляват ученически таблети, да се стриймват видеоклипове към тях, да се качват документи и необходими учебни материали. Налага се и замяната на класическата дъска и тебешир с електронна „умна дъска“. За всичко това трябва да имате 100% интернет връзка, бърза линия, която може да се справи с връзката на десетки/стотици деца едновременно, така че да имате свой собствен център за данни (мрежа, сървъри, съхранение). Всичко това струва нещо, а училищата нямат пари за това. Освен това определено не си струва всяко училище да си прави собствено решение/проект. Това трябва да бъде малко по-широко като обхват, за да си заслужава. Не на последно място има още един голям проблем и това са самите учители. Голяма част от тях са сравнително "по-стари" и не са запознати със съвременните технологии (трябва да имате обучители, които да ги научат на всичко и хора, които да са на разположение, ако нещо не работи).
Това е само малка част от това, което е необходимо, за да работи както трябва и според предназначението му. Статията ви е доста повърхностна, защото нямате представа и смятате, че просто дайте на децата таблет и те ще станат по-умни..
Dobrý ден.
Никой не казва, че промяната трябва да се случи утре. Чудно е, че другаде работи, а тук разчитаме на десетгодишна подготовка. Имаше някои годишни тестове, от които резултатите са ясни. (Между другото, не казвате, че децата ще бъдат по-умни, но разбирам, че просто се опитвате да добавите драматичен ефект към коментара си.)
Че училищата нямат пари - какво ще кажете за пилотните училища, които успяха да получат средствата въпреки всички административни трудности? Същото и с учителите - три четвърти не са имали проблем с модерните технологии. Освен това, ако имаше ясно дефинирана концепция, тези проблеми щяха да са отминали. Което между другото е сърцевината на текста - ако не е достатъчно ясен - че трябва някаква визия, която не може и няма да излезе от МОН.
Както писах, говориш само за някакво псевдоумно училище, дето купуваш таблети на учениците и то си отива. Тук няма друго взаимодействие. Разбира се, училищата могат да получат пари за това, но това не е така. Проблемът би възникнал, ако искаха да го направят след консултация с всички. Едно училище трудно може да си позволи собствен център за данни за 20 мегабайта, затова казвам, че трябва да се предоставя колективно за всички, а не училищата да го правят сами и винаги различни.
И прочете ли изобщо статията? В края на краищата във втората му половина се споменава именно въпросът за бързата свързаност в училищата и нуждата от цялостна система и цялостна концепция. Споменават се също необходимостта от обучение на учители и необходимостта от изграждане на техническа подготовка. Доколкото знам, никъде в статията не пише, че всичко, което трябва да направите, е да раздадете iPad на децата.
Аз наистина не вярвам в използването на таблети в училище, а аз използвам компютър от 20 години. В крайна сметка дори студентите не могат да устоят на изкушенията, предлагани от лаптопите и интернет връзките. И ако пак е ограничително ограничено от учителя, значи е просто някаква сърма, която след време ще омръзне.
ИМХО, проблемът на нашето образование е съвсем другаде. Учат се да събират, изваждат, умножават, делят, но децата не разбират смисъла. Учат се дроби и десетични дроби, но дори и в шести клас децата не знаят НИЩО за бройната система, с която работят. На учениците се казват думи, но те пропускат значението на тези думи. Разбираемо е, че те все още не могат да обработват толкова много абстракции и толкова много нови концепции, но защо да наводняват мозъците си с допълнителен баласт?
Таблети, интерактивни дъски, компютри в бюрата... всичко това са само разсейващи фактори, които ви интересуват за известно време, но след това отвличат вниманието от важни неща. Това е проста победа на формата над съдържанието. Не използвахме учебници в училище, нямахме нужда, защото имах късмета да вляза в "час по математика", така че вместо учебници имахме качествени учители, които имаха нещата подредени в главите си. Така делихме полиноми на многочлени в седми клас на основното училище - тоест нещо, което дори някои завършили някои университети не могат.
И така, какво ще кажете за таблетите вместо това? Първо, трябва да промените „работа“ на „мисия“. След това е необходимо да се индоктринира обществото, че един учител има същия или по-висок социален статус от директора на голяма компания или дори от самия президент на Чешката република. Представям си колко изключително унизително трябва да е за един учител, когато чува от всякъде какво бреме е за съгражданите си, защото има 2 месеца ваканция и все се мотае някъде (че работи почти постоянно неплатен извънреден труд, понякога той не може да си вземе отпуск, а родителите му хвърлят всички проблеми с образованието на роклята си) Впоследствие заплатите на учителите, а също и изискванията за подбор на учители трябва да се повишат радикално. Когато всичко това стане, едва тогава бих си позволил да се занимавам с "таблети за училище".
PS: Не съм учител, нито съм бил, но познавам няколко от тях и много от тях се опитват със собствените си тела да предотвратят скъсването на бента дори с цената на лични жертви (немалко от тях попаднал в болница с психологически проблеми). Навсякъде за възхитителните си усилия той получава само обиди, подигравки и неблагодарност.
Пълно съгласие! Не съм учител, но всеки нормален човек може да види това.
Колкото и да се опитваме, ще продължим да гласуваме за същите парламентарни партии, НИЩО никога няма да се промени, тези партии вече показаха къде са им приоритетите.
Огромен, огромен плюс! Радвам се, че в днешно време има човек, който оценява необичайните изисквания на учителската професия. През какво трябва да премине един стандартен гимназиален кантор - това е ад! Не съм съгласен с днешните все по-разглезени педали, които нямат нищо по-добро от това (хаха, каква ирония в този сайт) постоянно да почукват по своя iPhone под пейката. По-осъзнати хора!
За съжаление, вие смесвате круши и ябълки. Таблетите за училищата не са там, за да накарат учителя да се почувства по-добре или да повиши нивото му. Таблетът има голям потенциал за повишаване на качеството на преподаване. Дейл спестява време, пари за книги и куфарче на ученик.
Аз самият започнах да уча отново и много съжалявам, че няма учебници на iPad, вместо това мъкна куп книги и тетрадки.
Благодарен съм, че има поне няколко PDF книги от Fragment. Иначе имаме много учебни материали в училищната система, където учителите ни ги предоставят. Много е удобно да изтегляте, запазвате и работите с тези материали.
Не мисля, че всеки трябва да е толкова гениален, че да учи и наизустява психология по време на часовете, същото важи и за право, история и т.н.. и затова все още имаме нужда от книги, които могат да бъдат заменени от таблет. Можете също така да пишете тестове върху тях и след това да ги записвате в системата, има много възможности, но трябва да започнете отнякъде!
(малък пример, хартиен учебник 170 kc, същият в PDF 69 kc - можете спокойно да издадете учебник за сметка на държавата и след това да го разпространявате в някое училище безплатно и вече са спестени милиони)
Пак не разбирате написаното. И като цяло не разбираш.
Вижте, имам десетки книги на О'Райли само в електронна форма. Освен това основно чета само художествена литература електронно. Важното е, че се отразява на качеството на преподаване само леко положително, а понякога дори много отрицателно.
Целият ми текст е за това, че основният елемент е *качествен* учител, който ще бъде добре заплатен за способностите си и най-вече ще иска да практикува професията си. За това не му трябва таблет (дори никъде не съм го твърдял и изобщо не разбирам как толкова грешно разбирате от текста ми). Такъв учител сам ще намали времето, необходимо за разбиране на материала експоненциално и винаги много повече от всеки учебник на таблет.
Все още има една много съществена пречка в обучението, но тя е от страната на учениците/студентите – невъзможността за концентрация. Таблетът изостря тази неспособност, защото отклонява вниманието към несъществени неща.
Между другото, за хората, които не могат да запомнят всичко (не се притеснявайте, ние сме повечето), бяха изобретени широки празни полета в учебниците, бележник за откъсване и молив с гумичка на другия край. Уникална технология с дълъг живот. Освен това дисплеят се вижда много лесно на пряка слънчева светлина.
Хубави са нещата, за които пишеш, но не са критични и са, извинявай, боклуци.
Мисля, че знам за какво говориш. Но всеки има различно виждане за ситуацията и статията. Не смятам, че таблетът трябва да замести качествен учител или да реши някаква училищна криза. И дори не си помисляйте, че в САЩ, където са го измислили.
Разбирам, че илюстративната снимка може да доведе до идеята да видите студент за първи път с iPad зад проекта, но не това е важното. Ние нямаме само начални училища, има и средни и гимназии.
Математиката не се лъже, таблетът наистина не помага там, но защо учителите раздават лоши ксероксирани копия, на които да пишат домашни?
Разбирам таблета като страхотен помощник и особено прехода към 21 век, точно от молива с гумичката. И не е нужно да е само таблет, само компютър у дома – но къде е съдържанието?
И така, за да обобщя, електронното обучение е категорично „да“ за мен (става въпрос за съдържанието, не за тортата).
Г-н Славек, не знам какво имате предвид, но вероятно... Откъде, за бога, измислихте спестените милиони? Спестявате сто от учебник, това наистина е бомба, но този глупав ipad струва около 7000-12000, така че няма да спестите наистина милиони, но ще бъдете на загуба от милиарди. Пример: има 30 души в нашия клас, след това има B и C, и това е за 8 години, това са 720 ученици, ТОВА Е САМО НАД 5 МИЛИОНА В ТАБЛЕТИ, ако струват САМО 7000 CZK, тогава трябва да купите учебници за тях , всичко на всичко, училищните учебници издържат около 6 години, таблетите може би 2 години, след което просто се разпадат.
По-добре да млъкне финансовата интелигенция следващия път...
Така че не пиша никъде, че ще се подаряват таблети, така че не пиша нищо, че е iPad. И ние нямаме само начални училища. В гимназията не се дават учебници и като го изчисля, средното е 150/книга х 10 предмета х 4 години е 6000 kc. Не усещам Sesity, но един струва 20kc. И пиша от имейл. учебниците могат да бъдат написани под свободен лиценз и раздадени безплатно.
И ако имате толкова ограничено виждане за това, съжалявам за вас.
PS които нямат аргументи си служат с обиди
P.S2. дъщеря ми вече има таблет и като излезе mini 2 ще има още един.
Изключено: Основният проблем наистина е в качеството на учителите, какво да се добави, когато дори цитираният директор не говори добре чешки и забравя думата "Парите ги взехме от европейските фондове...
Фактът, че от време на време четем, че клас някъде е оборудван с таблети Apple, е доказателство за хитър корпоративен маркетинг, желанието на училищния персонал да се разпорежда с престижна електроника, без да плаща за нея, и некомпетентността на журналистите, които ентусиазирано отразяват това (наскоро Респект).
Разбира се, принципно е желателно компютрите да се превърнат в основен инструмент за децата в училищата, но за да има смисъл и да си струва разходите и усилията, трябва да бъдат компютри, на които също да може да се създава съдържание, а не таблети. За да бъде осъществим проектът, той трябва да бъде евтина техника, като същевременно поддържа основни аспекти на функционалността. И това трябва да е система, за която училищата (или цялата образователна система в дадена държава) ще могат лесно и безпрепятствено да създават приложения. Напротив, това не трябва да бъде система, която ще зависи от един монополист. Без повече приказки ще кажа, че нетбуците с Linux се доближават до тези изисквания, докато технологията на Apple е в противоречие с тях. За разлика от г-н Novotný, аз смятам, че iPad като стандарт във всички училища е невъзможен без никакви "но" (отбелязвам, че аз лично съм доволен потребител на продуктите на Apple).
Заключението на статията е приятна несериозна кампания. Резултатите от опитите в няколко напреднали училища говорят много малко за това колко осъществим е планът в цялата училищна система - и само при това предположение той наистина има смисъл. Постигнато ли е вече това в споменатите САЩ, Дания или Уругвай?