Затвори рекламата

Стив Джобс представи първия iPad на 27 януари 2010 г. по време на внимателно наблюдавана основна бележка. Таблетът на Apple отпразнува осмата си годишнина преди два дни и по тази причина в Twitter се появи интересен коментар от човек, който тогава е работил в Apple. Такива инциденти обикновено трябва да се приемат с доза сол, тъй като всеки може да си ги измисли. В този случай обаче източникът на информацията е потвърден и няма причина да не му се доверявате. Осем кратки туита описват как приблизително е изглеждал по време на разработката на първия iPad.

Авторът е Бетани Бонгьорно, която започва работа в Apple през 2008 г. като ръководител на софтуерни проекти. Малко след като се присъедини, тя получи задачата да ръководи отдела за разработка на софтуер за нов и по това време необявен продукт. По-късно тя разбра, че това е таблет и останалото е история. Заради осемгодишнината обаче тя реши да публикува осем интересни спомена, които има от този период. Можете да намерите оригиналната емисия в Twitter тук.

  1. Изборът на стола, който стоеше на сцената по време на презентацията, беше невероятно дълъг и детайлен процес. Стив Джобс изнесе няколко цветови варианта на стола Le Corbusier LC2 на сцената и проучи до най-малкия детайл как всяка цветова комбинация изглежда на сцената, как реагира на светлината, дали има достатъчно патина на правилните места или дали е удобно за сядане е седене
  2. Когато Apple покани разработчици на трети страни да подготвят първите няколко приложения за iPad, им беше казано, че това ще бъде кратко посещение и че ще пристигнат по същество „за завъртане“. Както по-късно се оказа, разработчиците бяха „заседнали“ в централата на Apple за няколко седмици и поради неподготвеността си за такъв престой се наложи да купуват нови дрехи и други ежедневни нужди в супермаркета.
  3. Разработчиците, споменати по-горе, бяха пазени като око в главата. Те ходеха на групи, които бяха наблюдавани от служители на Apple (дори през уикендите). Не им беше позволено да носят мобилните си телефони или да използват WiFi мрежи на работното си място. iPad-ите, с които работеха, бяха скрити в специални калъфи, които не позволяваха преглед на цялото устройство, а само на дисплея и основните контроли.
  4. В един момент по време на разработката Стив Джобс реши, че иска да промени цвета на някои елементи на потребителския интерфейс на оранжев. Това обаче не беше обикновен портокал, а нюансът, който Sony използваше върху бутоните на някои от старите си дистанционни управления. Apple успя да получи няколко драйвера от Sony и въз основа на тях потребителският интерфейс беше оцветен. В крайна сметка Джобс не го хареса, така че цялата идея беше изоставена...
  5. Точно преди началото на коледните празници през 2009 г. (т.е. по-малко от месец преди презентацията) Джобс решава, че иска да има тапет за началния екран на iPad. Един от софтуерните инженери работи върху тази функция през Коледа, така че да е готова, когато той се върне на работа. Тази функция дойде на iPhone с iOS 4 половин година по-късно.
  6. В края на 2009 г. излезе играта Angry Birds. В този момент малко хора имаха представа колко голям хит ще стане през следващите няколко години. Когато служителите на Apple започнаха да я играят в голям мащаб, те искаха това да бъде игра на Angry Birds, която да служи като демонстрация на съвместимостта на приложения от iPhone към iPad. Тази идея обаче не срещна подкрепа, тъй като не всички смятаха Angry Birds за нещо новаторско.
  7. Стив Джобс имаше проблем с начина, по който изглеждаха елементите на потребителския интерфейс при превъртане, например в края на имейл, в края на уеб страница и т.н. Джобс не харесваше простия бял цвят, защото изглеждаше недовършен. Външният вид на потребителския интерфейс трябваше да е пълен, дори на места, които потребителите рядко срещат. Именно по този импулс беше внедрена старата позната текстура "кърпа", която беше на заден план на потребителския интерфейс.
  8. Когато Джобс представи първия iPad по време на основната реч, имаше много различни викове и декларации от публиката. Съобщава се, че журналист, седнал зад автора на тези спомени, извикал на глас, че това е „най-красивото нещо“, което някога е виждал. Такива моменти се запечатват много дълбоко в паметта, когато средата реагира на работата, която си свършил по този начин.

Източник: Twitter

.