Филип Новотни Ако сте гледали представянето във вторник на новите iMac, вероятно и челюстта ви е паднала нас. Новите настолни компютри „всичко в едно“ от Apple са ултратънки, мощни и имат по-добър дисплей. Вицепрезидентът по маркетинг Фил Шилър също представи с много шум новата технология Fusion Drive, която трябва да комбинира капацитета на твърд диск със скоростта на SSD. Това обикновено хибридно задвижване ли е или може би някаква чисто нова технология?
Ако Apple наистина използваше хибридно устройство, каквото го познаваме днес, нямаше да е нещо революционно. Тези устройства работят така, че освен класически хард диск с голям капацитет съдържат и флаш памет (позната от SSD дисковете). Това обикновено е с размер няколко гигабайта и функционира като разширен буфер. Твърдият диск е в покой през повечето време и плочата не се върти. Вместо това всички нови данни се записват във флаш памет, която обикновено е по-бърза за такива операции. Освен това обикновено съкращава процеса на зареждане в сравнение със стандартните дискове. Проблемът е, че предимството на скоростта изчезва при четене на по-големи файлове и има няколко други досадни проблема. Както вече беше казано, твърдият диск в такива устройства не работи постоянно и необходимостта от стартирането му често означава забележимо увеличаване на времето за достъп. При смяна на предавките дисковете също се разрушават, много по-бързо, отколкото когато пластината се върти постоянно.
Така че хибридните устройства не изглеждат като напълно идеален кандидат за използване в новия iMac. Дори официалната страница на новите настолни компютри на уебсайта на Apple говори против тази технология:
Fusion Drive е революционна концепция, която комбинира големия капацитет на традиционните твърди дискове с високата производителност на флаш паметта. С Fusion Drive вашият iMac е по-бърз и по-ефективен при изпълнение на задачи, изискващи интензивно използване на диска – от зареждане до стартиране на приложения до импортиране на снимки. Това е така, защото често използваните елементи са винаги готови в бързата флаш памет, докато по-рядко използваните елементи остават на твърдия диск. Прехвърлянето на файлове се извършва във фонов режим, така че дори няма да ги забележите.
Според информацията, която научихме на самата конференция, Fusion Drive (срещу допълнително заплащане) ще съдържа 1 TB или 3 TB твърд диск и 128 GB флаш памет. В своята презентация Фил Шилър показа, че системата, приложенията и често използваните файлове трябва да бъдат разположени на първо име, а по-малко използваните на второ. Тези две хранилища ще бъдат автоматично комбинирани в един том чрез софтуер и такова „сливане“ трябва да доведе до по-бързо четене и запис.
Следователно, въз основа на тези два източника, можем спокойно да кажем, че светкавицата в новия iMac не се появява като просто разширение на буферната памет. Според статията на сървъра Ars Technica тук имаме нещо, което ИТ специалистите в корпоративния сектор използват от известно време, а именно автоматичното ниво. По-големите компании често трябва да се справят с проблем с огромно количество данни, което без подходящо управление може да причини голям проблем по отношение на скоростта, яснотата и разходите. Тези компании трябва да започнат да изграждат дискови масиви и често използват концепцията за многослойно съхранение: за да поддържат разходите възможно най-ниски, тези масиви не само използват бързи SSD, но и по-бавни твърди дискове. И автоматичното наслояване на данни се използва за преразпределяне на файлове между тези два типа съхранение.
Нека си представим, че един от служителите на въображаема компания създава чернова на презентация и я записва в споделено хранилище, за да не я загуби. Файлът първоначално се поставя на бавен твърд диск, където стои неактивен няколко дни в очакване да бъде завършен. Когато нашият г-н X завърши презентацията, той я изпраща на няколко свои колеги за преглед. Започват да го отварят, увеличаването на търсенето на този файл се забелязва от специален софтуер и по този начин го премества на малко по-бърз хард диск. Да кажем, че когато шеф на голяма компания спомене презентацията седмица по-късно на редовна среща, всички присъстващи започват масово да я теглят и препращат. След това системата се намесва отново в този момент и премества файла на най-бързия SSD диск. По този начин можем просто да си представим принципа на автоматично наслояване на данни, дори ако в действителност не работим с цели файлове, а с блокове данни на ниво подфайл.
Ето как изглежда автоматичното наслояване на данни за професионални дискови масиви, но как точно работи Fusion Drive, скрит в дълбините на новия iMac? Според знанията на сайта AnandTech първо се създава буферна памет от 4 GB на флаш паметта, която може да се сравни с еквивалента на хибридните устройства. Компютърът записва всички нови данни в този буфер, докато не се напълни напълно. В този момент цялата друга информация се съхранява на твърдия диск. Причината за тази мярка е, че флашът е много по-бърз за операции с по-малки файлове. Тук обаче приликата с хибридния диск свършва.
Освен това Fusion Drive работи, както показахме в примера два параграфа по-горе. Специален софтуер, скрит в системата Mountain Lion, разпознава кои файлове използва потребителят най-много и ги премества в по-мощната 128 GB флаш памет. От друга страна, той запазва по-малко необходимите данни на твърдия диск. В същото време Apple изглежда са помислили за сигурността на файловете, които се преместват по този начин и оставят оригиналната версия на изходния диск, докато операцията приключи. Следователно не трябва да има неприятни изненади, например след неочаквано прекъсване на захранването.
Въз основа на тази информация, Fusion Drive изглежда като много удобна функция досега, особено за случайни потребители, които не искат да се занимават с управление на файлове в множество различни хранилища. За по-взискателните клиенти предоставените 128 GB флаш памет може да не са достатъчни за всичките им данни, но от друга страна те все още могат да използват бързи външни дискове, свързани, да речем, чрез Thunderbolt, за по-големи работни файлове.
Може би най-важното в този момент е да знаем колко всъщност ще ни струва това забавление. Както се вижда от цените на нововъведените продукти, Apple плаща за напредък. Ще платим почти 35 6 крони за основния модел iMac в чешките магазини, като дори най-високият стандартен модел не включва Fusion Drive. Това трябва да бъде избрано като специална конфигурация срещу допълнителна такса от 500 CZK. Ето защо не е изключено за много потребители предимствата на Fusion Drive да не надхвърлят главозамайващата му цена. Въпреки това, разбира се, ще можем да направим обективна оценка едва когато сами изпробваме новия iMac.
Новите iMac са по-бавни в основното меню от предишната серия: имат дискове със скорост от 5400 rpm. Така че не разбирам увеличението на цените за базовите модели. Иначе новият "ултратънък" iMac явно има само ръбове, накрая все пак отива на съответната дълбочина. Apple можеше да спести тази "иновация", щеше да има повече spaceq в кутията и можеше да остави там стандартните 3,5 дискове с 7200 rpm, а тези, които не искаха FD, нямаше да страдат от уж мързела на новия iMacs. Струва ми се, че Apple повече "гонят вода", т.е. със сигурност в настолните компютри.
В повечето случаи вероятно дори не знаете, че системата и любимите ви програми ще се зареждат от SSD и това, че файловете ви ще се въртят на оставащите 5400rpm, не мисля, че играе толкова голяма роля. Единственият път, когато мисля, че може да е проблем, е при преместване на файлове от някои външни устройства...
Е, това е основната версия. той има само устройство "5400rpm" и дори няма да е възможно да добавите фюжън устройство към него. което не разбирам защо. тази конфигурация е достатъчна за много хора и те просто искат бърз диск
Не можеш да направиш разлика между 5400 и 7200. Тук качеството на диска е по-важно от скоростта на неговото въртене. Можете да разпознаете раптора само при 10 20 оборота и дори тогава е около 250%. Така или иначе всеки, който работи малко повече с компютри, евентуално ще си купи поне XNUMXGB SSD за системата. Днес това струва няколко долара.
Повярвай ми, дори не го разпознавам на практика, имам MacBook Pro, от който махнах устройството и го замених с SSD диск, скорост? Несравнимо, а вторият диск е WD 500GB и "само" 5400rpm, не можеш да кажеш. Системата е бърза, пъргава, незабавна. Лично аз смятам, че всичко ще зависи от качеството на SSD диска, а не от HDD, а голямото количество RAM памет има какво да каже за това.
Но да, разбира се, че е разпознаваем, в това няма спор. Но ако обикновено работите с данни от 200 GB и повече, вече го знаете. В такъв случай мисля, че "старото" решение SSD + HD 7200rpm е по-добро от FD с ограничен размер и скорост, предлаган от Apple. Независимо, че е само срещу доплащане и базата с диск 5400rpm наистина е слабост и дори е по-скъп от предния модел.
Съжалявам, но никога не съм работил с файл от 200 GB...
проби, знаеш ли? продължаваш да взимаш разни и те не стават на 128GB, където има много други неща... Така че, така или иначе, тогава човек ще бъде прехвърлен на проклетия 5400 диск. И това е много бавно зареждане. Това е, което харчите, когато отваряте проект в Logic of Youth.
Мога ли да знам какви проби използвате в този размер? Наистина бих искал да знам. Благодаря.
Така че може ли FD да се извади и да се постави в по-стръмен iMac?
За мен няма допълнителни новини.
Най-добре е да имате 2 диска в компютъра - един SSD и един HDD (тази концепция отчита и екипа).
Но нямам нужда системата да решава нещо вместо мен. Оставете системата, приложенията и данните на SSD и тогава всичко става безумно бързо.
Възпроизвеждането на видео не се нуждае от SSD, така че имам всички видеоклипове на HDD. Също така оригинални снимки, музика, резервни копия и инсталатори.
Разглеждането на снимки е по-добро на SSD, така че имам копия от тях в намалена 2Mpix форма на SSD.
SSD също ще помогне много при редактирането на видео, така че временно премествам видеоклиповете, които искам да редактирам, на SSD.
128GB SSD + 2TB+ HDD (5400 rpm) е идеален за мен
Ето как можете да направите Macbook Pro, Mac Mini и PC.
Разбира се, това може да бъде решено по този начин, но много потребители имат бъркотия в данните си, просто погледнете библиотеката им в iTunes... Ето защо Fusion Drive изглежда от полза за тях. Но наистина ще оставим заключенията за по-късно :)
Е, шапки долу, ако моят придирчив мозък си представи да съхранява такова maglazju в разделени дялове (или дискове), това ме кара да искам да повърна. Вероятно ще го сортирам за една година - ако приемем, че мога да измисля ефективно сортиране и етикетиране система.. Fusion Drive вероятно би ми помогнал по-добре :)