Затвори рекламата

Доклад на Amnesty International показа, че един от доставчиците на много големи технологични компании, включително Apple, Microsoft, Sony, Samsung и например Daimler и Volkswagen, използва детски труд. В Демократична република Конго деца участваха в добива на кобалт, който впоследствие беше използван в производството на литиево-йонни батерии. След това те бяха използвани в продуктите на тези големи марки.

Преди добитият кобалт да стигне до гореспоменатите технологични гиганти, той изминава дълъг път. Добитият от децата кобалт първо се купува от местни търговци, които го препродават на минната компания Congo Dongfang Mining. Последният е клон на китайската компания Zhejiang Huayou Cobalt Ltd, известна още като Huayou Cobalt. Тази компания обработва кобалта и го продава на три различни производителя на компоненти за батерии. Това са Toda Hunan Shanshen New Material, Tianjin Bamo Technology и L&F Materal. Компонентите на батериите се купуват от производители на батерии, които след това продават готовите батерии на компании като Apple или Samsung.

Според Марк Дамет от Amnesty International обаче подобно нещо не извинява тези компании и всеки, който печели от така добития кобалт, трябва да участва активно в разрешаването на злополучната ситуация. Не би трябвало да е проблем такива големи компании да помогнат на тези деца.

„Децата казаха на Amnesty International, че са работили до 12 часа на ден в мините и са носили тежки товари, за да печелят между един и два долара на ден. През 2014 г., според УНИЦЕФ, около 40 000 деца са работили в мини в Демократична република Конго, много от които са добивали кобалт.

Разследването на Amnesty International се базира на интервюта с 87 души, работили в инкриминираните кобалтови мини. Сред тези хора има седемнадесет деца на възраст между 9 и 17 години. Разследващите са успели да получат нагледни материали, които показват опасните условия в мините, в които работят работниците, често без елементарни предпазни средства.

Децата обикновено работят върху повърхности, носят тежки товари и редовно боравят с опасни химикали в прашна среда. Доказано е, че продължителното излагане на кобалтов прах причинява белодробни заболявания с фатални последици.

Според Amnesty International пазарът на кобалт не е регулиран по никакъв начин и в Съединените щати, за разлика от конгоанското злато, калай и волфрам, той дори не е посочен като "рисков" материал. Демократична република Конго представлява поне половината от световното производство на кобалт.

Apple, която вече е започнала разследване на цялата ситуация, е про Би Би Си заяви следното: „Ние никога не толерираме детския труд в нашата верига за доставки и се гордеем, че водим индустрията, като прилагаме мерки за безопасност и сигурност.“

Компанията също така предупреди, че извършва стриктни проверки и всеки доставчик, използващ детски труд, е длъжен да осигури безопасното завръщане на работника у дома, да плати за образованието на работника, да продължи да плаща текущата заплата и да предложи на работника работа в момента, в който достигне изискваното възраст. Освен това се твърди, че Apple следи отблизо цената, на която се продава кобалтът.

Този случай не е първият път, когато се разкрива използването на детски труд във веригата за доставки на Apple. През 2013 г. компанията обяви, че е прекратила сътрудничеството с един от китайските си доставчици, когато откри случаи на наемане на деца. През същата година Apple създаде специален надзорен орган на академична основа, който оттогава помага на програмата, наречена Отговорност на доставчика. Това е, за да се гарантира, че всички компоненти, закупени от Apple, идват от безопасни работни места.

Източник: Ръба
.