Филип Новотни В днешно време класическите приключенски игри с посочване и щракване вече не са много популярни. Германската Deadelic Entertainment обаче очевидно не следва тенденциите в игрите и пуска една след друга „олдскул“ приключенска игра. Последното им усилие, Deponia, по някакъв начин напомня на пълната класика, представена от поредицата Monkey Island.
Сюжетът на това анимационно приключение се развива в специална вселена, която е разделена на два диаметрално различни свята. От една страна имаме Елизиум, модерна цивилизована планета, населена от много млади, красиви и интелигентни хора. От друга страна, или далеч под Елизиум има Депония. Това е отвратително и миризливо сметище, обитавано от различни странни герои, които не точно два пъти са си губили ума. Те живеят простия си живот и само поглеждат с въздишка към рая, който тези горе в Елизиум вероятно изпитват. Тук на някого може да се предложи сравнение с чешката действителност, но ние не споделяме подобно виждане за света, така че няма да политизираме и предпочитаме да преминем към осветляване на историята.
Нейният разказвач ще бъде младият мъж Руфъс, живеещ в мръсната и миризлива Депония. Въпреки че е обект на подигравки от цялото село и най-вече на омразата на бившата си приятелка Тони заради приказливостта и непохватността си, той гледа на другите с положителна нагласа и единствената му цел е да избяга в Елизиум възможно най-скоро. И така той се опитва по всякакъв възможен начин да изгради средство, което да го измъкне от това запуснато бунище. Понеже обаче е невъобразим нешика и будижкниже, успя да прецака поредния си опит за бягство. Вместо в Елизиум, той каца на специален дирижабъл, където става свидетел на много важен за Депония диалог.
Представителите на Елизиум изпратиха точно този кораб с цел да проучат дали има живот в непривлекателната пустош под тях. Ако не, Депония ще бъде унищожена. И сега главният антагонист влиза в игра, не за разлика от Руфъс Клитус, който планира да излъже своите владетели за съществуването на живот на Депония и по този начин да го обрече на изчезване. За да влоши нещата, тромавият Руфъс успява да повлече със себе си красивия Гол, когато пада от кораба, в когото веднага се влюбва. По този начин нашият главен герой получава редица други задачи в рамките на минута, за които трябва да напрегне всичките си сили. Той трябва да извади Гол от кома, в която тя изпадна след неприятно падане, да се справи със злия Клетъс и ордите от полицейски горили от Елизия и не на последно място да реши дали да остави омразната й Депония да лежи в пепел.
Така че сценаристите са ни подготвили наистина щура, но качествена история, благодарение на която Депония просто грабва и не я пуска. Играта винаги ясно ни поставя определена задача, благодарение на която непрекъснато ни кара напред. Да, все още е въпрос на комбиниране на предмети в приключенска игра с посочване и щракване, но през повечето време това не е безцелно, неистово щракане. Въпреки че понякога комбинираме на пръв поглед несъвместими предмети (ще използваме около двайсетина от тях, за да направим еспресо, за да събудим недееспособната цел), но в крайна сметка всичко си пасва и има смисъл. Освен това Руфъс или другите герои ще ни дават подсказка от време на време с диалог, за да можем да продължим. И ако проклетото „кисело“ някога се случи, то обикновено е резултат от недостатъчно проучване на игровите локации.
Обектите, с които е възможно да взаимодействате, благодарение на красивата анимационна обработка, се вписват идеално в околната среда, така че е лесно да пренебрегнете някои важни малки неща. За щастие имаме специален инструмент на наше разположение: след натискане на интервала всички важни обекти и преходи между местоположения се маркират, така че е невъзможно да пропуснете нещо. За съжаление, разработчиците никъде не споменаха тази опция.
В допълнение към вече споменатата история, сценаристите са работили и с диалозите (и монолозите) на героите. Абсурдността на средата, която Депония представя, е идеално подчертана от комичните характери на нейните обитатели. Случайно по един толкова обикновен път към кметството се натъкваме на лигавия и подривен "приятел" на Руфъс Венцел, розово мутиралия трансвестит и накрая на сенилния кмет, който спи под масата в кабинета си. Всички те споделят известна антипатия към Руфс и опитите му да избяга са източник на забавление и подигравки. Така че за такъв аутсайдер задачата да спаси цялото сметище ще бъде изключително трудна и той ще се нуждае от много неортодоксални (и следователно забавни за нас) техники за убеждаване, за да накара другите да му помогнат.
Ако искате да се върнете към дните на Monkey Island и искате да видите света през очите на добрите стари анимационни приключенски игри за известно време, Deponia си струва да проверите. Той носи много страхотно забавление и забавни идеи, освен това в приятна обработка и с висококачествен звук. Единственият минус за някои може да бъде доста странният край на първоначално обещаващата история, дори ако посочването на възможно продължение (КРАЯТ...?) извинява авторите. И така, до сметището и нека имаме втора част!
[button color=red link=http://store.steampowered.com/app/214340/ target=”“]Deponia - €19,99[/button]
