Затвори рекламата

Годината беше 2006. Apple бяха заети с разработването на Project Purple, за който знаеха само шепа вътрешни хора. Главният оперативен директор на Cingular, компанията, която година по-късно стана част от AT&T, Ралф де ла Вега, беше един от тях. Именно той улесни споразумението между Apple и Cingular за ексклузивната дистрибуция на бъдещия телефон. Де ла Вега беше връзката на Стив Джобс в Cingular Wireless, чиито мисли бяха насочени към революция в мобилната индустрия.

Един ден Стив Джобс попита де ла Вега: „Как да направите това устройство добър телефон? Нямам предвид как се прави клавиатура и подобни неща. Искам да кажа, че вътрешните компоненти на радиоприемника работят добре. По тези въпроси AT&T има ръководство от 1000 страници, в което се описва как производителите на телефони трябва да изградят и оптимизират радио за своята мрежа. Стив поиска това ръководство в електронна форма по имейл.

30 секунди след като де ла Вега изпрати имейла, Стив Джобс му се обажда: „Хей, какво по...? Какво трябва да бъде? Вие ми изпратихте този огромен документ и първите сто страници са за стандартна клавиатура!'. Де ла Вега се засмя и отговори на Джобс: „Съжалявам, Стив, че не раздадохме първите 100 страници. Те не се отнасят за вас.” Стив просто отговори "Добре" и затвори.

Ралф де ла Вега беше единственият в Cingular, който знаеше приблизително как ще изглежда новият iPhone и трябваше да подпише споразумение за неразкриване, което му забраняваше да разкрива каквото и да било на други служители на компанията, дори бордът на директорите нямаше представа какъв всъщност ще бъде iPhone и го видяха едва след като подписаха договор с Apple. Де ла Вега успя да им даде само обща информация, която със сигурност не включваше тази за големия капацитивен сензорен екран. След като се разчуло до главния технологичен директор на Cingular, той веднага се обадил на де ла Вега и го нарекъл глупак, че се е предал на Apple по този начин. Той го успокои, като каза: „Повярвайте ми, този телефон не се нуждае от първите 100 страници.“

Доверието изигра ключова роля в това партньорство. AT&T беше най-големият оператор в САЩ, но се сблъска с много проблеми, като спадащи печалби от домашни телефони, които дотогава осигуряваха по-голямата част от паричния поток. В същото време вторият по големина оператор, Verizon, беше по петите му и AT&T не можеше да си позволи да поема твърде много рискове. Все пак компанията заложи на Apple. За първи път в историята производителят на телефона не беше подчинен на диктата на оператора и не трябваше да адаптира външния вид и функционалността към неговите желания. Напротив, самата компания за ябълки диктуваше условията и дори събираше десятък за използването на тарифата от потребителите.

„Казвах на хората, че не залагате на устройството, вие залагате на Стив Джобс,“ казва Рандалф Стивънсън, главен изпълнителен директор на AT&T, който пое Cingular Wireless по времето, когато Стив Джобс за първи път представи iPhone на света. По това време AT&T също започна да претърпява фундаментални промени във функционирането на компанията. IPhone предизвика интереса на американците към мобилните данни, което доведе както до претоварване на мрежата в големите градове, така и до необходимостта от инвестиране в изграждане на мрежа и придобиване на радиочестотен спектър. От 2007 г. компанията е инвестирала над 115 милиарда щатски долара по този начин. От същата дата броят на предаванията също се удвоява всяка година. Стивънсън добавя към тази трансформация:

„Сделката с iPhone промени всичко. Това промени нашето разпределение на капитала. Това промени начина, по който мислим за спектъра. Това промени начина, по който мислим за изграждането и проектирането на мобилни мрежи. Идеята, че 40 000 антенни кули биха били достатъчни, изведнъж се превърна в идеята, че ще трябва да умножим това число.

Източник: Forbes.com
.