По-голям iPhone, нови iPad, първият iMac с ретина или Apple Watch – всички тези продукти на Apple през предходните месеци въведени. Тази година обаче донесе много повече от калифорнийската компания (и обратното за нея), и то не само по отношение на нови или актуализирани устройства. Как се промени позицията на Apple и следователно Тим Кук и как ще изглежда Apple през следващата година? Няма по-добро време за размисъл от края на текущата година.
Преди да разгледаме темите, които резонират най-много във връзка с Apple тази година, би било уместно да си припомним проблемите, които, напротив, повече или по-малко са изчезнали от дискусията. Най-съществената промяна в това отношение може да се види в лицето на Тим Кук. Докато през 2013 г. все още имаше опасения, че новият изпълнителен директор на Apple не е правилният човек, който да замени Стив Джобс, тази година темата беше много по-малко. (Тоест, ако оставим настрана онези, за които Джобс се е превърнал в нещо като непоклатим идол и го въртят в гробовете им при всяка възможност.)
Apple все още е в светлината на прожекторите и въпреки че е измъчван от различни проблеми, в сравнение с дните на Стив Джобс, със сигурност не се е влошил. Нека обаче не оставаме само с въпроса за популярността на клиентите или финансовите резултати; Тим Кук успя да разшири дейността на "своята" компания с още едно измерение. Компанията от Купертино вече не се появява във вестникарските заглавия само във връзка със своите продукти, но също така поема известна доза социална отговорност и също е оценявана в това отношение.
Само преди няколко години малцина очакваха, че бившият оперативен директор, който никога не показваше много емоции на презентациите на компанията, ще има по-високи цели в работата си, да кажем морална рамка. Но тази година Кук доказа, че е точно обратното. Когато акционер наскоро попита за достойнствата на различни екологични инициативи, той отговори Шефът на Apple откровено: „Когато става дума за човешки права, възобновяема енергия или достъпност за хора със специални нужди, не се интересувам от глупава възвръщаемост на инвестициите. Ако това ви притеснява, трябва да продадете акциите си.
Накратко, Apple започна да навлиза много повече в обществените дела и е много активна, поне по отношение на правата. Независимо дали става дума за поддържа права на малцинствата, предпазлив подход според изискванията на NSA или може би просто на Cook's излиза, медиите и обществеността са свикнали да подхождат към Apple като към вид социален арбитър. Това е нещо, което дори Стив Джобс не успя да направи навремето. Неговата компания винаги е била арбитър на добрия дизайн, стил и вкус (това зависи от вас ще потвърди и Бил Гейтс), обаче, никога не се е намесвал толкова значително във формирането на общественото мнение. Тя не беше лидер на общественото мнение.
В същото време обаче не би било уместно преждевременно да възхваляваме Apple поради огромния й бум на популярност и да й приписваме морален авторитет, който може би дори не й принадлежи. Тази година не само донесе високопарни изявления относно правата на служителите или малцинствата, но имаше и много по-малко поетични въпроси в дневния ред.
И тази година не си почивахме от сякаш безкрайната поредица от дела. Първият от тях изследва защитните функции на iTunes, които трябваше да блокират потребителите на конкурентни музикални плейъри в допълнение към хакерите. Вторият случай, няколко години по-стар, се занимаваше с възможно нарушение на антитръстовите закони в iBookstore. Според споразумението с издателите Apple трябваше изкуствено да вдигне цените нагоре, по-скъпи от най-големия продавач Amazon досега.
V и двете тези случаи, които съдилищата отсъдиха благоприятно за Apple. Засега обаче е рано да се правят прибързани изводи, и по двата случая текат обжалвания, поради което окончателната присъда ще бъде произнесена в следващите седмици. В края на краищата в случая с картела за електронни книги веднъж вече имаше обрат - съдия Коут първоначално се произнесе срещу Apple, но впоследствие апелативният съд застана на страната на калифорнийската компания, въпреки че все още не е произнесъл официално присъда.
Въпреки това, не е нужно да чакаме окончателното решение в два случая, за да се съмняваме в чистотата на намеренията на компанията Apple, Apple ни даде друга съвсем различна причина с неотдавнашното си поведение. Той е фалирал на GT Advanced Technologies, която трябваше да достави (с неуточнена цел) сапфирено стъкло на производителя на iPhone.
Ръководството му прие изключително неизгоден договор с перспектива за милиарди долари печалби, който прехвърли практически всички рискове върху компанията и, напротив, можеше само да облагодетелства Apple. Вината в случая разбира се може да се хвърли на директора на GT, който не е трябвало да се съгласява с потенциално ликвидационните условия, но в същото време възниква и въпросът дали е правилно - или, ако искате, морален - изобщо да се поставят такива искания.
Със сигурност е уместно да се запитаме дали всички гореспоменати факти изобщо са от съществено значение за Apple и нейното бъдеще. Въпреки че компанията от Купертино се разрасна до наистина гигантски размери и може да изглежда, че малко може да я разклати, има един основен факт, който трябва да знаете. Apple не е само производител на хардуер и софтуер. Не става въпрос само за предоставяне на цялостна, функционираща платформа, с която обичаме да се хвалим като ентусиасти на Apple.
Винаги е било – а през последните години все повече – главно за имиджа. От страна на потребителя това може да е израз на бунт, стил, престиж или може би нещо съвсем прагматично. Дори ако, например, някои клиенти не се интересуват от имиджа, когато избират следващото си устройство (поне външно), факторът cool/hip/swag/… винаги ще бъде част от ДНК-то на Apple. Разбира се, Apple е напълно наясно с този аспект, така че е трудно да си представим, че например ще остави качеството на продуктовия дизайн на заден план.
Въпреки това, той може още да не е осъзнал едно нещо. Въпросът за имиджа вече не означава само предпочитание към определен продукт поради факта, че компанията има определени атрибути, свързани с него. Вече не е важна само аурата, която отделните продукти поддържат. Определено ниво се очаква и от техния производител, т.е. поне ако той обикновено се счита за премиум марка и ако се постави на социално отговорна позиция.
Във време, когато проблемите на правата на малцинствата, азиатските работници, защитата на личния живот и околната среда вълнуват западния свят, купуването на iPhone или iPad означава приемане на част от определена идентичност. Доказателство, че обществеността не е безразлична към ценностите и нагласите на Apple е вече споменатото медийно излагане на теми, които не са свързани с компанията изключително чрез нейните продукти. Тим Кук: Горд съм, че съм гей, Apple „не успява да защити китайските фабрични работници“, Личност на годината: Тим Кук от Apple. Това не са заглавия от специализирани сайтове, а медии като напр Би Би Си, Businessweek или The Financial Times.
Колкото по-често Apple участва в обществени дискусии, колкото по-силно Тим Кук се застъпва за правата на човека (или за околната среда и други), толкова повече той трябва да очаква, че компанията ще спре да бъде просто производител на електроника. Той се поставя в ролята на авторитет, така че трябва да очаква в бъдеще обществото да изисква от него последователност, последователност и най-вече спазване на собствените си ценности и правила. Вече не е достатъчно да си само бунтар, другият. Apple е първият от много години.
Ако Apple възприеме разхлабен подход към новата си партида - например, ако говори за светло утре в своята реторика и се държи като ястребов технологичен колос на практика - резултатът може да бъде толкова ликвидиращ в дългосрочен план, колкото един много небрежен iPhone . Достатъчно е да си спомним един от конкурентите на Apple и неговия слоган, с който авторите му предпочитаха бавно, но сигурно да спрат да се хвалят - Не бъди зъл. Отговорността, свързана с този клон, се оказа изключително непрактична.
По подобен начин през следващите месеци за Apple няма да е лесно да произвежда едновременно милиони успешни продукти, да поддържа все повече и повече модели в гамата, да навлиза на нови пазари, да поддържа добри отношения с акционерите и да поддържа етична рамка, без да губи лицето си. Феноменът на Apple е много по-сложен в наши дни от всякога.
Хубаво написано. Лично на мен ми се струва, че колкото повече Apple се опитва да управлява (влияе, произвежда, продава), толкова по-малко успява да се фокусира върху отделни дейности. Вместо мантрата "качество на 105%", сега изглежда, че "количеството на всяка цена и усещането за качество ще осигурят репутацията на миналата година".
Съгласен :-(
Що се отнася до това как Apple се опитва да даде пример в природата и поведението към хората, разбира се, че ми харесва. От друга страна, те са компания, която може да си го позволи и такива компании трябва да го правят почти задължително.
В момента работя във фирма, която се занимава с подобни неща. Това е изпълнява полици за животозастраховане на служители, помага на околната среда, помага на обществени организации, не се опитва да ограби държавата с данъци и т.н.
Просто ако компанията е стигнала до определен етап и е достатъчно силна, трябва да насочи поне част от печалбата към тези неща, защото тогава всички трябва да сме добре в CR :-).
Освен това това е една от причините държавата и хората да подкрепят такива компании дори и в онези лоши времена, защото те искат компании (вероятно фирмено ръководство), които не само да се грижат за бизнеса си, но и за нуждите около тях . И например би могло да се види съвсем практически върху парите, събрани от държавата, ако не стигат на някого ;-).
Аз също работя в мултинационална компания, която проповядва такива неща. Но също така вярвам на журналисти, които критикуват Apple за условията на работа при доставчиците. Факт е, че отчетената проверка (независимо дали е застрахователна компания, контр.ЖП, одит, представители на фирмата, за която се произвежда...) вижда само това, което им се показва, или наистина искат да видят. Затова знам, че не всичко е толкова розово, колкото изглежда. Трудови злополуки, неплатен извънреден труд и др. са прерогатив не само на съмнителни фирми, но и на утвърдени такива. Той просто го прикрива по-добре
Разбира се, може да бъде. Ако обаче служителят забележи това, тъй като вероятно има повече информация дори от (особено шумна) проверка, той вече има друга причина да напусне компанията, а това не е добре за компанията.
Между другото, чувствам, че тук няма такива неща и дори извънредният труд тук е добре платен и понеже работодателят в моя случай знае, че не е лесно, дори ни дава 10% бонус за часове извънреден труд :-) . Просто коректна компания.
О, и фактът, че Apple има доставчици, които не спазват основни неща, е отчасти виновен за начина, по който се опитват да направят всички покупки по-евтини. Много ми харесва това, което прави. Ако някъде не работи, или се обърка, вместо да се втурне към друг доставчик, той се опитва да направи нещо по въпроса. Това ми се струва правилно, въпреки че понякога може да бъде доста взискателно, и второ, добре е, че има шанс да бъде подобрено, не на последно място благодарение на Apple.
Тиранията на Джобс е свършила, добронамерен готвач поема властта... тя е уплашена учителка, която не може да овладее дори учениците в началното училище, докато Джобс беше строг учител по физкултура, от когото се страхуваха и който беше най-тормозен в класа. ipad става по дяволите, ios се изплъзва на място... номерът 8 дори не трябваше да е там. iphone се увеличи, което е правилната посока, продължавам да признавам убийството на ipad mini. трябва да се отмени и да се съсредоточи върху въздуха (защото също е kktina) и да адаптира ОС съответно.
Android става все по-добър, шапки долу за близалката. би казал, че конкуренцията ще ги тласне повече напред, но не. те просто вървят по своя път, само за колко време. Apple лежи на лаврите си в някои неща...ще видим, когато се възстановя.